Любопитно
Ядките и подправките, които използваме
Орехите притежават идеалното съотношение на Омега-6 и Омега-3 мастни киселини - 4:1. Съдържат разнообразие от минерали: магнезий, калций, манган, калий, фосфор, цинк, желязо, а също и витамини А, С, Е и такива от група В.
Ядките кашу са богати на фибри, протеин, фолиева киселина , витамините В и К, магнезий, фосфор, цинк и мед. Кашуто има нисък гликемичен индекс (22+/-5), което го прави добър източник на бавни въглехидрати.
Кокосовият орех е богат на витамин С, калций, натрий, калий, фосфор, магнезий и селен, както и на наситени мазнини. Основни негови съставки са лауриновата, каприловата и каприновата киселина, които се отличават с добро антимикотично, антибактериално и противовъзпалително действие. Разликата между кокосовото масло и другите масла е в молекулата на мазнините. Всички масла са съставени от молекули, наречени мастни киселини. Една от системите за класифициране се базира на молекулярния размер или дължината на въглеродната верига във всяка мастна киселина. В тази класификация мастните киселини биват с къса верига, със средна верига и с дълга верига. Кокосовото масло се състои най-вече от мастни киселини със средна верига, познати като средноверижни триглицериди. Дължината на мастната киселина е особено важна, тъй като тялото ни метаболизира всяка мастна киселина по различен начин, в зависимост от размера й. Съответно физиологичният ефект на мастните киселини със средна дължина, които се съдържат в кокосовото масло, е чувствително различен от ефекта на мастни киселини с дълга верига. Наситените и ненаситените мазнини (в месото, млякото, яйцата и растенията включително повечето растителни масла) са съставени от дълговерижни мастни киселини. При храносмилането на по-късите средноверижни мастни киселини има нужда от по-малко енергия и ензими. Повечето хора успяват да усвоят кокосовото масло, без черния дроб и жлъчката да се натоварват излишно.
Лютивият вкус на чушките се дължи главно на съдържащия се в тях алкалоид – капсаицин. Влиянието на капсаицина може да предизвика освобождаване на бета-ендофрини в мозъка, което води до състояние на лека еуфория. В човешкото тяло капсаицинът предизвиква отделяне на топлина, потиска апетита и да подпомага ускоряването на метаболизма. Анализите показват, че лютите чушки са природно богатство с редица полезни вещества – витамини – А, В1, В2, В6, С, Е и минерали - желязо, калий, калций, магнезий, манган, фосфор. Легендата, че три люти чушлета съдържат толкова витамин С, колкото цял килограм лимони, изненадва, но и разкрива част от тайната на българското дълголетие.
Джиндифилът съдържа дълъг списък основни биоактивни компоненти, като сред тях са: кверцетин, кампферол, рутин, нарингин, катехини и куркумин. Има данни, че антибактериалните субстанции в джинджифила са изключително ефикасни срещу бактерии, пред които много съвременни антибиотици са безпомощни. Джинджифилът е и подправка, и билка с голямо разнообразие на положителни ефекти върху човешкия организъм.
Канелата има изразен антиоксидантен ефект и множество ценни минерали в състава си като: калций, калий, магнезий, фосфор, желязо, цинк и мед. Веществото проантоцианидин, един от най-силните антиоксиданти, повишава чувствителността на клетъчните рецептори и нормализира кръвната захар. Това дава възможност на канелата да подпомага борбата с метаболитния синдром, който води до наднормено тегло и високи инсулинови нива.
Уханната подправка ванилия е била добре позната на древните ацтеки. Те я наричали черно цвете и я използвали за ароматизиране на тонизираща напитка от какао. Плодовете на ванилията се берат зелени и се подлагат на ферментация, така стават тъмнокафяви, а по повърхността им се образуват кристалчета с характерен приятен аромат. Шушулките съдържат полизахариди, смоли, дъбилни вещества и др. Ванилията е много трайна подправка. При правилно съхранение може да се запази повече от 30 години.
Ядките кашу са богати на фибри, протеин, фолиева киселина , витамините В и К, магнезий, фосфор, цинк и мед. Кашуто има нисък гликемичен индекс (22+/-5), което го прави добър източник на бавни въглехидрати.
Кокосовият орех е богат на витамин С, калций, натрий, калий, фосфор, магнезий и селен, както и на наситени мазнини. Основни негови съставки са лауриновата, каприловата и каприновата киселина, които се отличават с добро антимикотично, антибактериално и противовъзпалително действие. Разликата между кокосовото масло и другите масла е в молекулата на мазнините. Всички масла са съставени от молекули, наречени мастни киселини. Една от системите за класифициране се базира на молекулярния размер или дължината на въглеродната верига във всяка мастна киселина. В тази класификация мастните киселини биват с къса верига, със средна верига и с дълга верига. Кокосовото масло се състои най-вече от мастни киселини със средна верига, познати като средноверижни триглицериди. Дължината на мастната киселина е особено важна, тъй като тялото ни метаболизира всяка мастна киселина по различен начин, в зависимост от размера й. Съответно физиологичният ефект на мастните киселини със средна дължина, които се съдържат в кокосовото масло, е чувствително различен от ефекта на мастни киселини с дълга верига. Наситените и ненаситените мазнини (в месото, млякото, яйцата и растенията включително повечето растителни масла) са съставени от дълговерижни мастни киселини. При храносмилането на по-късите средноверижни мастни киселини има нужда от по-малко енергия и ензими. Повечето хора успяват да усвоят кокосовото масло, без черния дроб и жлъчката да се натоварват излишно.
Лютивият вкус на чушките се дължи главно на съдържащия се в тях алкалоид – капсаицин. Влиянието на капсаицина може да предизвика освобождаване на бета-ендофрини в мозъка, което води до състояние на лека еуфория. В човешкото тяло капсаицинът предизвиква отделяне на топлина, потиска апетита и да подпомага ускоряването на метаболизма. Анализите показват, че лютите чушки са природно богатство с редица полезни вещества – витамини – А, В1, В2, В6, С, Е и минерали - желязо, калий, калций, магнезий, манган, фосфор. Легендата, че три люти чушлета съдържат толкова витамин С, колкото цял килограм лимони, изненадва, но и разкрива част от тайната на българското дълголетие.
Джиндифилът съдържа дълъг списък основни биоактивни компоненти, като сред тях са: кверцетин, кампферол, рутин, нарингин, катехини и куркумин. Има данни, че антибактериалните субстанции в джинджифила са изключително ефикасни срещу бактерии, пред които много съвременни антибиотици са безпомощни. Джинджифилът е и подправка, и билка с голямо разнообразие на положителни ефекти върху човешкия организъм.
Канелата има изразен антиоксидантен ефект и множество ценни минерали в състава си като: калций, калий, магнезий, фосфор, желязо, цинк и мед. Веществото проантоцианидин, един от най-силните антиоксиданти, повишава чувствителността на клетъчните рецептори и нормализира кръвната захар. Това дава възможност на канелата да подпомага борбата с метаболитния синдром, който води до наднормено тегло и високи инсулинови нива.
Уханната подправка ванилия е била добре позната на древните ацтеки. Те я наричали черно цвете и я използвали за ароматизиране на тонизираща напитка от какао. Плодовете на ванилията се берат зелени и се подлагат на ферментация, така стават тъмнокафяви, а по повърхността им се образуват кристалчета с характерен приятен аромат. Шушулките съдържат полизахариди, смоли, дъбилни вещества и др. Ванилията е много трайна подправка. При правилно съхранение може да се запази повече от 30 години.